jollyroger (Коста Качев)
1543 16
20 sept 2019, 16:49

Момчето, което искаше да свали Луната 

  Poesía » Otra
179 2 3

 

Момчето, което искаше да свали Луната

                   (приказка)

 

Едно момче замръкнало в гората,

внезапно някак и нощта дошла

и в мрака то объркало следата,

а виела зловещо зима зла...

 

С последни сили влачело момчето

останалата в него топлина,

когато засияла на небето

Луната със разкошна светлина...

 

Надеждата си тръгвала последно,

така обикновено се твърди,

но първа тя във тази нощ безследно

напуснала  момчешките гърди...

 

И седнало момчето на земята,

подвило от умора бавно крак-

обезумяло гледало Луната

огреяла негазения сняг...

 

... И някак си незнайно как в гората

задухали пак топли ветрове,

глави подали от снега цветята,

понесли се и птичи гласове...

 

Една красива Фея го понесла

над зимата, над мрака и нощта,

мелодия натам звучала весела

и ставали невиждани неща.

 

С ръце дори достигнало Луната

поискало оттам да я свали

и най-безгрижно после топлината

от нея във нощта да раздели...

 

Не знаело момчето, че тя свети

разкошно, но със чужда светлина,

а в тази нощ ще трябва да усети-

студената ѝ мъртва красота....

 

... На сутринта дърварите в гората

намерили го мъртав, вкочанен,

но бил снегът край него във позлата

и ручеят подскачал размразен...

 

30.07.2016.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Баладично!
  • Много ме развълнува този стих! Тъжен край, но някак в тъгата си красив!
  • Картините се сменяха пред мен и аз опиянена дъх поех, дано момче да оцелееш, сред таз студена красота. - това си помислих, докато четях в началото.
    Тъжен финал, но майсторството е в усещането, което е предадено ярко и изразително. Поздравления и благодаря.
Propuestas
: ??:??