Живееше на седмия етаж.
И всяка нощ се канеше да скача.
Но все не му достигаше кураж,
да хвръкне като птица срещу здрача.
Назад погледне – кален, черен път.
Напред – мъгли и трапове бездънни.
Стои човекът, мисли. Всички спят.
Дано до утре някак да осъмне,
сърцето му – камбана без въже,
отрязала го в дъно да не плаче.
Жена, разбира се! (Какви мъже?!)
Те по-жестоки са и от палачи. ...