Plevel (Силвия Илиева)
159 13707
14 ago 2022, 16:26  

Човекът самурай 

  Poesía
1160 10 20

Живееше на седмия етаж.

И всяка нощ се канеше да скача.

Но все не му достигаше кураж,

да хвръкне като птица срещу здрача.

Назад погледне – кален, черен път.

Напред – мъгли и трапове бездънни.

Стои човекът, мисли. Всички спят.

Дано до утре някак да осъмне,

сърцето му – камбана без въже,

отрязала го в дъно да не плаче.

Жена, разбира се! (Какви мъже?!)

Те по-жестоки са и от палачи.

Но ето че веднъж, в самия край,

когато упражнявал на перваза,

отскока си човекът самурай,

подхлъзнал се и взел, че литнал даже.

Летял за кратко, впрочем само миг.

Липата го посрещнала с прегръдка.

Отронените дъхави сълзи,

се сипели по ризата му тънка.

А после го видяхме. Оздравял.

Липата си превързваше отвънка.

На нея беше само омотал,

едно въженце с вятъра да звънка.

 

 

 

 

 

 

https://youtu.be/RiwAgsNNKKw

 

© Силвия Илиева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ти, мила Бени! Също и за насоките, които си ми давала. Радвам се, че те познавам!
    Честит празник!
  • Наистина много ми хареса!
  • Благодаря ти сърдечно, Бени. Събирателен образ е. Радвам се, че ти харесва. 🌸
  • Силве, много силно въздейства този стих!
    Това по действителен случай ли е?
  • Благодаря ти, Георги!
    Надюш! Гуш! Много вярно. 🌺 Едно цвете оставям, за да свети.
  • Не знам защо на мен не ми прилича на самоубийство, а на полет. И катарзис... Хубаво е, Силвенце!
  • Звучно хубаво.
  • Петя, Зиг, благодаря от сърце!
  • Дано му е дошъл акъла в главата! Красиво написано и да го почувстваш даже… а иначе, хората имат нужда да научат, че животът е Дар и не трябва никога да посягат на него. Господарите на живота не сме ние, така да кажа.
  • Хубаво!
  • Тони, Мини, Юри, Танче, Вики, Жени, Иване, благодаря Ви! 🌼🌺🌹🌹🏵
  • Браво!
  • а после се изнизаха години
    навън липата също остаря...
    на седмия етаж (Бог чу молитви)
    ризи простираше една жена
    ––––––––––––––––
    Силви....
  • Браво!
  • Много силен стих, Силве! Поздравления и от мен!
  • Силве, хубаво е! 👍😊
    Във страх живее самурая,
    дори на първия етаж.
    В опасана с решетки стая
    и с яка гейша за кураж!
  • Много ми хареса Силвия, колко ли хора, като него, притиснати от трудния живот, не издържат и политат от етажите. Имахме пролетта такъв случай, само ,че не оцеля! Поздравявам те и го оценявам!
  • Интересен стих, който за моя утеха свърши добре. Какво да ти кажа, много са такива като него. Още му е зелен акълът, че не оценява това, което наричаме живот.
  • Така е. Но това беше първосигналното и така го оставям.
  • Да, смених го с човек. Благодаря ти.
Propuestas
: ??:??