Mar 2, 2012, 8:53 PM

Момчил 

  Poetry » Love
601 0 1

 

Момчил

 

Момчил - много красив той се е родил,

с изумрудено зелени очи,

потъваш в тяхното опиянение,

изпитваш нестихващо романтично вълнение,

даряват нежност,

създават усещане за идилична безбрежност,

чарът им е в неукротимо силни дози,

не, не си мислете за пози,

какви очи... - те не просто те изгарят,

а с излъчването си мечтаят!

 

 

© Пламена Сомова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Пламена, когато пишеш, замисляй се КАКВО пишеш - как потъваш в ОПИЯНЕНИЕТО на неговите очи, които с излъчването си МЕЧТАЯТ. И това "романтично вълнение", тази "идилична безбрежност", тези "неукротимо силни дози" - къде е смисълът на подобни изрази? Не забелязваш ли, че нямаш читатели, че никой не коментира. А не си малка, за да не забележиш липсата на логика в изказа си. Прощавай, но тази красота е привидна, чувствата са псевдо, поезията - квази. Замисли се...
Random works
: ??:??