Благодаря, Burns.
Ти си цял самота,
светът се свива до миг,
трепетен вик, сияйно щастие...
Докато сезони се сменят, аз тихо говоря,
луната поеми разлиства в мечти,
а моето тихо сърдито ромолене
влива надежда, сълзите умих,
до прежда преливам...
Докато сълзите говорят, мечтите се сменят
с по-нови лица на стари слънца.
Но няма да плача за грозде и вени, ...