Като ранено птиче си, момиче.
Отворена е в тебе рана.
Болката ти – мъчна язва,
те разяжда и поглъща цяла.
Искаш да летиш, момиче,
да докоснеш синевата.
Със едно крило, уви, се трудно крета,
неволя ти осакати душата.
© Даниела All rights reserved.