Приказваха си две жени. Едната плачеше... ... а може би и двете. Приказваха за своите деца. - Дъщеря ми, тя... – и се задави във сълзи. - Сестро, моля те, недей! Моята и тя така – идва си, отива си без дума, поглед и здравей... Приказваха си две жени... ... а може би и двете плачат... - Мъкне се със разни... – сгърчено ръцете махат, но остават празни... Другата поема дъх – Сестро, не ходят на училище... ... на моята любовникът е сигурно на моите години... Приказваха си две жени... ... а може би, те само плачат. Човекът с вестниците вика: - Пребита ученичка в „Младост”, не дала на други да препишат! Вестник „Всичко за змията... за жената” – вестникарят се шегува, вика. Змията... - Като змия е болката в гърдите – говорят тихичко жените, и по навик вече плачат. А някъде в града, може би някъде наблизо, може би дори отсреща, момиче голо в баня влиза. В огледалото горят очите, горят от срам... И пастата за зъби люти къто сълзите... Горят очи и скърцат зъби. На леглото там – отвън – във стаята лежи старикът гол и чака голото момиче. Градът е тих. Пролетно градът ухае. Кестенови улици цъфтят и дават плод в хотелски стаи.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.