И ето го момичето което

днес нарусувала е сякаш пак морето.

Където да отиде, фотос щом изпрати,

морето съществува като фон в душата.

Обича тя морето, брегът дори и пуст,

на плажа лекичко се излежава.

Или пък плува с нежните вълни,

със рибите говори и се наслаждава.

Позира там на пясъка с изящно тяло,

и слънцето се отразява сякаш в огледало.

И се оглежда профилът й във водата,

русалка, фея от страна на чудесата.

И ето пак момичето което,

за фон в живота взела е морето.

На пясъка или сред палави вълнички,

душата й сияе волна като птичка.

И туй море частица е от нея,

и пясъка, вълните, лодките на кея.

Въпроси имам аз като в прибой вълничка,

тя на брега е пак, ала защо е все самичка?