13.08.2019 г., 19:54 ч.

Момичето което 

  Поезия » Свободен стих
595 1 0

 

И ето го момичето което

днес нарусувала е сякаш пак морето.

Където да отиде, фотос щом изпрати,

морето съществува като фон в душата.

 

Обича тя морето, брегът дори и пуст,

на плажа лекичко се излежава.

Или пък плува с нежните вълни,

със рибите говори и се наслаждава.

 

Позира там на пясъка с изящно тяло,

и слънцето се отразява сякаш в огледало.

И се оглежда профилът й във водата,

русалка, фея от страна на чудесата.

 

И ето пак момичето което,

за фон в живота взела е морето.

На пясъка или сред палави вълнички,

душата й сияе волна като птичка.

 

И туй море частица е от нея,

и пясъка, вълните, лодките на кея.

Въпроси имам аз като в прибой вълничка,

тя на брега е пак, ала защо е все самичка?

© Петър Петров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??