Поисках да ти кажа толкова неща,

но думите са някак '' прости '' и ''безлични'',

с тях рисуването върху листа е мечта,

а всъщност, всъщност те не значат нищо...

Поисках да си с мен, ала съдбата,

така ми се присмя, че заболя ме,

обичам те, но ти нехаеш, смяташ,

че разделени ще сме по-добре... и двамата...

Поисках обич... но така и не получих,

отвърна ми с презрение и гняв.

Едно те моля, не мрази, излишно е,

момичето, което си обичал... аз ли бях?

Запази мечтите, аз си тръгвам вече,

с мен не бе щастлив в онези дни,

а когато искаш да ме видиш, аз ще съм в съня ти,

просто затвори очи... и ми се усмихни...

Момичето, което си обичал, аз ли бях?

Ако съм аз - с мен ще си в мечтите си,

загубих любовта ти, зная, че е грях,

защото не посмях да ти призная... че обичах те!

                            03.03.2010г.