Поисках да ти кажа толкова неща,
но думите са някак '' прости '' и ''безлични'',
с тях рисуването върху листа е мечта,
а всъщност, всъщност те не значат нищо...
Поисках да си с мен, ала съдбата,
така ми се присмя, че заболя ме,
обичам те, но ти нехаеш, смяташ,
че разделени ще сме по-добре... и двамата...
Поисках обич... но така и не получих,
отвърна ми с презрение и гняв.
Едно те моля, не мрази, излишно е,
момичето, което си обичал... аз ли бях? ...