Момичето с червеното палто
върви. Навън е локвесто и мрачно.
А пътят сив, на късове платно –
рани нозете ù, за да забави крачките ù.
Но тя върви, дори не го поглежда,
измисля си ухания от струни.
Нарича серенади на надеждите,
отдавна похабени пълнолуния...
Не спира хода и обяздва времето,
лета минават, пролети и есени.
Избелява ден след ден червеното
палто. Далечно като стариградска песен. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up