Apr 28, 2010, 2:20 PM

Момичето в мен 

  Poetry » Love
564 0 3
В дремещо време отседнах,
но след онзи звън,
миналото занаднича
с очите ти -
въглен чер. Нозете ми
към теб и твоето рамо
препускат...
с будна тревога
на отключени крила.
Звън пречисти душата ми
и хоризонтът се стесни
до теб - ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дима All rights reserved.

Random works
: ??:??