В дремещо време отседнах,
но след онзи звън,
миналото занаднича
с очите ти -
въглен чер. Нозете ми
към теб и твоето рамо
препускат...
с будна тревога
на отключени крила.
Звън пречисти душата ми
и хоризонтът се стесни
до теб - ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.