> Целуна ни Луната по челото.
> В онази нощ със милион звезди.
> Показа ни погрешната посока,
> където ни деляха висоти...
>
> *******
> В къдриците на дивото мълчание,
> преливащи от буйни урагани,
> Луната като призрачно сияние
> навярно бе решила да остане.
>
> С изгарящи остатъци от лято, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up