Момини неволи

6 oct 2008, 6:41

Poesía » De amor

897 0 37

> Целуна ни Луната по челото.
> В онази нощ със милион звезди.
> Показа ни погрешната посока,
> където ни деляха висоти...
>
> *******
> В къдриците на дивото мълчание,
> преливащи от буйни урагани,
> Луната като призрачно сияние
> навярно бе решила да остане.
>
> С изгарящи остатъци от лято, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Момини неволи

Искате да прочетете повече?

Propuestas