МОНАДА – ЛЮБОВ
Ефирната рокличка в бяло,
така ти отива, Любов!
Вятърът-скитник, кретал отчаян,
днес е усмихнато-нов!
Проклетникът броди душата,
наметнал едничък сезон.
Буди магия, нявга позната...
Сладостен, пролетен стон.
Косите ти в него откриват
небрежния жест на бохем
и тъй, по-красива, дяволски жива ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up