МОНАДА – ЛЮБОВ
Ефирната рокличка в бяло,
така ти отива, Любов!
Вятърът-скитник, кретал отчаян,
днес е усмихнато-нов!
Проклетникът броди душата,
наметнал едничък сезон.
Буди магия, нявга позната...
Сладостен, пролетен стон.
Косите ти в него откриват
небрежния жест на бохем
и тъй, по-красива, дяволски жива
идеш, Любима, към мен!
Танцуват нозете ти, Мила,
крехък клавишен мотив;
простенва в гърдите - моли за сила.
Аз съм усмихнато-жив!
Разделят неистови стъпки,
два края на късна дъга...
След миг ще се слеят дланите тръпни
в дива, копнежна нега!
Ликуващо бликва наслада,
обгръща ни кръг светлина...
Вечна Монада, древна и млада:
Влюбени Мъж и Жена!
© Людмил Нешев Всички права запазени
Не съм си и помислял, че е лесно да се коментира съкровеният свят на когото и да било, а в много от случаите, дори не е и етично. Защо и моят свят да прави някакво изключение? Освен това,простичкото ми обръщение в коментара е с напълно пожелателен характер и не таи дори нотка недоволство към читателите, оставили "тиха" шестичка. По повод на опасенията ти за натрапничеството - да, никой не харесва натрапници, но не мислиш ли, че Откровения е едно удивително изключение от правилото? Лично за себе си, аз харесвам и искрено се радвам на "натрапниците" тук.
Виждам, че си удържа на думата и методично изследваш стихотворенията ми.
Дано наистина да ти е приятно! Натрапница!!!