В Призрачна нощ. Телевизорът син. Говори без звук. Казвам му: - Нe знаеш почти нищо за мен. - Така ли? Нима? Приятел,ние имаме камери, сателити и светофари. Микрофони,чипове, Джи пи ес системи, схеми, Спътници… Следим пътници! Като тебе! Не можеш да се измъкнеш! Милиарди очи те следят и повярвай ми, зная всичко! Зная спиш ли, с кого,къде. Кога ставаш,кога пишеш, какво пишеш. Говориш ли, с кого и колко време… Всичко зная, мой човек! Кога си роден и къде ... Всичко зная! - Да, да ...Вие сте модерните копелета! Вие протрити от жици и кабели... С промити мозъци, с лица –монитори. Всички вие, които убивате, които мразите човека... Знаете всичко,нали?! А знаеш ли, нещастнико... Знаеш ли поне малко за онази болка – болката в “познатото ти” мое сърце? Знаеш ли как плаче всичкото ми, когато се смее обвивката на онзи тъп виц?! Да,същата тази обвивка, която виждаш във своите камери! А какво е в сърцето, в душата на онази малка Адил?! Която живее в Ливан, в Пакистан, в Израел... Която беше в Беслан, - в онова проклето училище! Която плаче в Ирак, която се смее в Париж, Адил, която видя Кулите да пропадат със трясък, със крясъци в другия свят?! Знаеш ли ти за Адил?! - Още не.Но работим и скоро,приятел... Съвсем скоро ще влизаме във душата ти! Не се съмнявай в това!Скоро! Спирам екрана. В призрачно утро. Телевизорът сив. Мълчи. Мълчи и моето сляпо ридание... Мълчи утрото... И искам да зная защо Адил не се смее, а и тя някъде тихо мълчи...
Страхотно е Хенри, но тези телевизори, всъщност не са ли хора, като мен и теб, като Мая, Джени и Атанас... постепенно ни превръщат в кутии за "верни", разрешени факти. Поздрави!
Да така е, Хенри, всезнаещият телевизор обявява фактите. Еди къде си станало еди какво си: факти факти... Без емоции, без усет за болката влиза в мозъците ни. Настръхвам от думите ти: "Съвсем скоро ще влизаме в душата ти!"
Знае ли човек докъде може да стигне в саморазрушението си?!
Стана ми тихо...
Поздрав!
"Да,същата тази обвивка,
която виждаш във своите камери!
А какво е в сърцето,
в душата на онази малка Адил?!"
Поздравления Хенри!
Не може да види, какво е в душата ти даже със чипове и спътници!
Ти оставяш във всеки стих по-малко от нея Хенри!И затова са толкова истински и проникващи!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Хенри, има доста есе и разказ в това хубаво сгихотворение.