МОНОЛОГ
Вилнее яростно тълпата -
те искат жива да ме изгорят.
И търсят минала разплата.
Защо не бях тяхна дъщеря?
Разпуснала косите си смолисти,
като крила трагични на смъртта.
Гадая в сянката на мисли чисти,
на тях оставам в тежест съвестта.
Завихря се край мене огнен смерч,
от болка забравям да заплача.
Засипва ме дъждовния картеч. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up