19 дек. 2008 г., 15:17
МОНОЛОГ
Вилнее яростно тълпата -
те искат жива да ме изгорят.
И търсят минала разплата.
Защо не бях тяхна дъщеря?
Разпуснала косите си смолисти,
като крила трагични на смъртта.
Гадая в сянката на мисли чисти,
на тях оставам в тежест съвестта.
Завихря се край мене огнен смерч,
от болка забравям да заплача.
Засипва ме дъждовния картеч. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация