Монолог на гневната зимна улица

Mar 1, 2013, 7:02 PM

Poetry » Civilian

1438 0 5

Монолог на гневната улица
Отмествам на дните
воденичните камъни.
Всеки ден все по-тежки и остри.
Силица не ми остана.
Зная - нищо добро не ме чака
и утре, и после.
Надеждата, дърво одрусано,
се кани да ме напусне.
Душата ми е
изтърбушен самар на магаре.
А трябва да стискам зъби. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Монолог на гневната зимна улица

Want to read more?

Random works