Монолог на гневната зимна улица

1 mar 2013, 19:02

Poesía » Civil

1435 0 5

Монолог на гневната улица
Отмествам на дните
воденичните камъни.
Всеки ден все по-тежки и остри.
Силица не ми остана.
Зная - нищо добро не ме чака
и утре, и после.
Надеждата, дърво одрусано,
се кани да ме напусне.
Душата ми е
изтърбушен самар на магаре.
А трябва да стискам зъби. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Монолог на гневната зимна улица

Искате да прочетете повече?

Propuestas