Монолог на кутийката кибрит

Feb 13, 2014, 9:37 PM

Poetry » Phylosophy

758 0 9

Монолог на кутийката кибрит
Аз имам такава съдба:
по твоя път земен, човешки,
да бъда не ярка звезда,
а шепа кибритени клечки.
Дарила небесната вис
на твойте мечти и възходи,
душата си огнена скрих,
в кутийката, в мрака на джоба.
Но мрак щом се спусне над теб
и зине с уста- да те глътне,
в миг клечка запалва сърце ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Монолог на кутийката кибрит

Want to read more?

Random works