bojilova1 (Петя Божилова)
346 3121
13.02.2014 г., 21:37 ч.

Монолог на кутийката кибрит 

  Поезия » Философска
703 0 9

Монолог на кутийката кибрит

Аз имам такава съдба:
по твоя път земен, човешки,
да бъда не ярка звезда,
а шепа кибритени клечки.

Дарила небесната вис
на твойте мечти и възходи,
душата си огнена скрих,
в кутийката, в мрака на джоба.

Но мрак щом се спусне над теб
и зине с уста- да те глътне,
в миг клечка запалва сърце
и светва пред морния пътник.

Тъй кратък е звездният миг!
Но гаснат с такава утеха:
ти гониш страха си без вик
и виждаш пред тебе пътека...

Жадуваш ли ярки звезди
по пътя си земен, човешки,
ти джоб и сърце зареди
с кутийка кибритени клечки.

© Петя Божилова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Поздравления, Петя!
  • "...и виждаш пред тебе пътека..."
    Поздравления, Петя!
  • Добрият стар кибрит! Никоя запалка не може това.
  • малко останаха романтиците с кибритените клечки, Петя...
    вече има запалки...
    поздравления за стиха!
  • "Аз имам такава съдба..." -истинна! Поздрави!
  • Късметлия е този, който от топлината на кибритената клечка стигне до жадуваната звезда по пътя си!
    Поздрави!
  • От кибритени клечки звезди
    осветяват отгоре небето.
    Забраняват играта с кибрит.
    Но ще спре ли да драска детето?...
    ПОЗДРАВИ ЗА ПРАЗНИКА ПЕТЯ! БЪДИ ЩАСТЛИВА!!!
  • Хубаво и светло да ти е, Петя!
  • Хубава аналогия! Да, Петя, да заредим сърце и джоб с кутийка кибритени клечки!
Предложения
: ??:??