Монолог на луната
Въпрос мъчителен ли в теб напира
в безсъница: “Защо съм изигран ?
Наопаки живота ли разбирам ?”,
усамоти се в близката гора.
Седни на камък. Виж – при тебе идат
русалки, нимфи, пратени от мен.
От фините вибрации изпридат
енергия за утрешния ден.
Протяжен вой ми пращай до забрава.
Прочувствените трели в твоя глас
във вълчи хор от близката дъбрава ...