Монолог от скука

Jun 24, 2011, 7:08 PM

Poetry » Other

745 0 12

Слушай, Животе, толкоз години
по свирката ти се водя.
Не ти ли омръзна, мине не мине,
да си разбъркваш колодата
и да ми мяташ битата карта?
После сеир да гледаш,
докато аз си сърбам попарата.
Време ми е за победа!
Хайде, Животе, малко остана.
Давай да сключим сделка –
ще ми спестиш сърдечните рани,
а аз ще съм кротка лелка. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Монолог от скука

Want to read more?

Random works