24 июн. 2011 г., 19:08

Монолог от скука 

  Поэзия » Другая
747 0 12
Слушай, Животе, толкоз години
по свирката ти се водя.
Не ти ли омръзна, мине не мине,
да си разбъркваш колодата
и да ми мяташ битата карта?
После сеир да гледаш,
докато аз си сърбам попарата.
Време ми е за победа!
Хайде, Животе, малко остана.
Давай да сключим сделка –
ще ми спестиш сърдечните рани,
а аз ще съм кротка лелка. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ели Все права защищены

Предложения
: ??:??