Mar 1, 2023, 7:26 AM

Монолог в небето 

  Poetry
720 2 2

МОНОЛОГ В НЕБЕТО

 

... Боже, що ни водиш в мрака по пътечката добра,

помогни на мен – глупака? – себе си да разбера,

дай ми три уши, да слушам, щом мъдрецът замълви,

стигна ли под крива круша, да си кажа „С 'est la vie!”,

щом детенце се разплаче нощем в страшното легло,

да го милна с: – Хей, юначе! Ще ти купя колело! –

 

псето ми да се опощи – там, пред пътните врата,

книгата, що хванах снощи, някой ден да дочета,

на девойчица из парка да накъсам стрък зюмбюл,

да си палнем по цигарка с ченгеджийския патрул,

и – сполай ти! – да ти кажа, с мене беше тъй благат! 

Бях подробност от пейзажа в Твоя безпределен свят.

 

© Валери Станков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Да, Валюшке, вземе ли се твърде "насерьозно" човек на изкуството и литературата, често пъти става смешен. Примери коооолкото щеш, включително и тук.
    Честита Баба Марта и на теб, дано те дари с топлата си Обич!
  • Всички сме подробности в този пейзаж, Валюше, важното е да не се взимаме много насерЬозно
    Честита Баба Марта!
Random works
: ??:??