Монолог в небето

1.03.2023 г., 7:26 ч.

Поезия

719 2 2

МОНОЛОГ В НЕБЕТО

... Боже, що ни водиш в мрака по пътечката добра,

помогни на мен – глупака? – себе си да разбера,

дай ми три уши, да слушам, щом мъдрецът замълви,

стигна ли под крива круша, да си кажа „С 'est la vie!”,

щом детенце се разплаче нощем в страшното легло,

да го милна с: – Хей, юначе! Ще ти купя колело! –

псето ми да се опощи – там, пред пътните врата,

книгата, що хванах снощи, някой ден да дочета,

на девойчица из парка да накъсам стрък зюмбюл,

да си палнем по цигарка с ченгеджийския патрул,

и – сполай ти! – да ти кажа, с мене беше тъй благат!

Бях подробност от пейзажа в Твоя безпределен свят.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.