the_ex_girlfriend (Даниела )
19 42
Mar 24, 2010, 5:01 PM

Монологът на едно дете 

  Poetry » Other
786 0 7

Срещнахме се днес съвсем случайно.

Тук, на прага на реалността.

С едно момиченце съвсем незнайно,

загубило се в пътя си за у дома.

 

„Искаш ли” - момиченцето ми предложи -

„ей тук със теб да повървя?

... и да те хвана за ръката, ако може,

че страшно се от тъмното боя...?”

 

Та повървя със мене под луната, за ръка,

разказвайки ми случки от живота.

Броеше крачки по алея към безкрайността,

а неусетно аз я слушах със охота...

 

   ***

 

... „Мисля си, приятелко, че всичко тук е прелестно красиво,

а възрастните сте все толкова забързани.

Превръщате околното във нищо - малоценно, грозно, сиво,

което държи ви очите тъй здраво завързани.

 

И не само очите, приятелко,

но и сърцата ви, днес, от лед са сковани.

Следите от хули, злини и предателство,

надраскали са по лицето ви неизлечими рани.

 

Във стъклен сейф обърнали са се душите,

да трупат и богатства, и имане,

превърнали сте се в на Дявола слугите,

угаждайки на всеки, уж за по-добро да стане.

 

 И здравето си несъзнателно погубвате във нищетата,

загърбвате и младостта, годините да я затрият,

и само наш’те сълзи днес отекват - на децата,

злочестите, останали след вас горчилката да пият.”

© Даниела All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??