Срещнахме се днес съвсем случайно.
Тук, на прага на реалността.
С едно момиченце съвсем незнайно,
загубило се в пътя си за у дома.
„Искаш ли” - момиченцето ми предложи -
„ей тук със теб да повървя?
... и да те хвана за ръката, ако може,
че страшно се от тъмното боя...?”
Та повървя със мене под луната, за ръка,
разказвайки ми случки от живота.
Броеше крачки по алея към безкрайността,
а неусетно аз я слушах със охота... ...