В чантата ми е затворено морето,
шуми зад рамото ми вятърът горещ,
нощно ехо разпръсква се в косите ми,
а ти вървиш, вървиш до мен.
Вървиш и нещо ми разказваш,
за бъдещето, за плача и за мечтите,
а аз те слушам и спасила се в ръката ти,
улавям всеки дъх, на любовта ни мил.
Ще се събудим скоро,
но аз ще продължа да те обичам
и ще се удавим двама в чантата ми,
при морето.