Море
Здравей, мило мое! Пиша ти от Варна.
Настаних се някак, чувствам се добре.
Пропътувах разстояние кошмарно,
за да се срещна с Нашето море.
То не се е променило - само ние.
Гларусите пак присмиват се на всеки
с тяхната си, птича лошотия.
Фарът още сочи на морето
варненският бряг.
И, общо взето,
всичко е по старому - уви!
Още виждам те в зелените вълни:
на хоризонта, вместо кораби-миражи,
твоята усмивка преминава.
И искам - много искам да ти кажа
едно голямо и човешко: "Съжалявам!"...
Но май е късно - приливът отстъпва,
за отлив време е - морето се разголва.
По пясъка вървя, съвсем претръпнал,
и се оттичам морско-блед
от твоя спомен.
© Илиян All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
На мен пък ми харесва!
-
"И, общо взето,
всичко е по старому - уви! "
Уви?!?!
Та това би било прекрасно!
Въпреки, че всичко е променено. Променя се пред очите ми, вече толкова много години.
Поздрав!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
И ако това се случи, пожелавам си да знам как да го чета...