popolo (Илиян)
214 129
24 июл. 2007 г., 14:18

Море 

  Поэзия
513 0 3

Здравей, мило мое! Пиша ти от Варна.
Настаних се някак, чувствам се добре.
Пропътувах разстояние кошмарно,
за да се срещна с Нашето море.
То не се е променило - само ние.
Гларусите пак присмиват се на всеки
с тяхната си, птича лошотия.
Фарът още сочи на морето
варненският бряг.
И, общо взето,
всичко е по старому - уви!
Още виждам те в зелените вълни:
на хоризонта, вместо кораби-миражи,
твоята усмивка преминава.
И искам - много искам да ти кажа
едно голямо и човешко: "Съжалявам!"...
Но май е късно - приливът отстъпва,
за отлив време е - морето се разголва.
По пясъка вървя, съвсем претръпнал,
и се оттичам морско-блед
от твоя спомен.

© Илиян Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Пожелавам си някой да пише така и за мен...
    И ако това се случи, пожелавам си да знам как да го чета...
  • На мен пък ми харесва!
  • "И, общо взето,
    всичко е по старому - уви! "

    Уви?!?!
    Та това би било прекрасно!
    Въпреки, че всичко е променено. Променя се пред очите ми, вече толкова много години.

    Поздрав!
Предложения
: ??:??