Feb 25, 2010, 9:49 AM

Море 

  Poetry » Landscape
692 0 3

                 МОРЕ


Сам останах на немия пристан.

С безкрайно море над колене.

От бурите съм вечно орисан.

Да ме връхлитат вълните-коне.

Тук е пристан за чисти души.

Животът като вълна - неспокоен.

Изхвърля кораби и ги троши.

А във мене оставя пробойни.

© Мимо Николов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??