25 февр. 2010 г., 09:49

Море 

  Поэзия » Пейзажная
739 0 3
МОРЕ
Сам останах на немия пристан.
С безкрайно море над колене.
От бурите съм вечно орисан.
Да ме връхлитат вълните-коне.
Тук е пристан за чисти души.
Животът като вълна - неспокоен.
Изхвърля кораби и ги троши.
А във мене оставя пробойни.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мимо Николов Все права защищены

Предложения
: ??:??