Aug 25, 2010, 10:53 PM

Море 

  Poetry
590 0 5

 

 

Море

 

Вървя през честността на моите седемнайсет години.
Крехка е...
Като лъжите, преминали през тях.
Или както ги наричаш - премълчавания.
Очите ми са мътни на фона на синьото...
Море, искам да удавя греховете
и да забравя.
Дай ми своята прегръдка
и извади песъчинката от окото ми.
Измий утробата на мислите ми,
така, както поглъщаш стъпките.
Научи ме да се отпускам в леглото ти...
и ме пречиствай...

 

 

 

 

 

 

© Надежда Маринова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??