нмг (Надежда Маринова )
245 2094
25.08.2010 г., 22:53 ч.

Море 

  Поезия
597 0 5

 

 

Море

 

Вървя през честността на моите седемнайсет години.
Крехка е...
Като лъжите, преминали през тях.
Или както ги наричаш - премълчавания.
Очите ми са мътни на фона на синьото...
Море, искам да удавя греховете
и да забравя.
Дай ми своята прегръдка
и извади песъчинката от окото ми.
Измий утробата на мислите ми,
така, както поглъщаш стъпките.
Научи ме да се отпускам в леглото ти...
и ме пречиствай...

 

 

 

 

 

 

© Надежда Маринова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??