Все тук отляво ме болиш,
все тук ме удряш, тук целуваш.
И колкото и срички да редиш,
ти все отляво ще се случваш.
Нали не искаш да боли?
Но тъй животът ни се случи –
с взаимни рани ни дари
и все ни казва: „Утре!”...
А утре е дете – не знае
колко дълъг път го чака –
в злак, в зора дали ще трае,
в пътя на изскубване от мрака... ...