Долавяш ли в моя глас
стон горчив омразен,
с мойта незабравена тъга,
не бих живял сега така.
Море годините ги няма,
младостта ми вдигна врява,
от живота ми остана само прах,
докосващ нечии друг отминал грях.
Море върни ме пак в младостта,
да бих могъл живота си да оправя,
да бих целунал нечия спотайваща ръка,
бих си върнал в сърцето радостта.