Aug 16, 2016, 4:43 PM  

Морето 

  Poetry » Other
494 1 4

Нефритен пясък. Палещи лъчи.
Сребро в морето си играе.
И нека тук със теб да помълчим,
на воля нека помечтаем.

 

Достатъчно, че имаме обяд –
две риби, за да ни нахранят.
А за душата – този необят!
Руини древните на храма.

 

И пътят нишката ни да преде
с криле на вятърката стара,
в Несебър туй момче да отведе,
с морето да си разговаря.

© Иван Христов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??