16 ago 2016, 16:43  

Морето 

  Poesía » Otra
495 1 4

Нефритен пясък. Палещи лъчи.
Сребро в морето си играе.
И нека тук със теб да помълчим,
на воля нека помечтаем.

 

Достатъчно, че имаме обяд –
две риби, за да ни нахранят.
А за душата – този необят!
Руини древните на храма.

 

И пътят нишката ни да преде
с криле на вятърката стара,
в Несебър туй момче да отведе,
с морето да си разговаря.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??