Морето на поета

Jan 20, 2009, 1:17 PM

Poetry » Phylosophy

554 0 5

Морето на поета

Потърси той сияйна мисъл,
която да огрее светло
душата му потайна, дива,
сърцето, взело да изстива.

На камък вече е душата,
обърната към небесата -
солена, топла, неизгряла,
във сънища преодоляла
неразбории, сладки думи,
ненавист, купища от глуми
и призиви за слава, чест -
тя търси още днес, да, днес
да литне над безкрая светъл
и да се гмурне във море безбрежно -
златисто, топло, непокорно -
като поета то е морно
и меко, като от коприна -
не знае то за лед и зима,
разлива се във миг безкраен
и не говори, меко се спотайва.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

rimpo (Наско Енев - РИМПО)

2009-01-20T15:25:41+02:00

Уж мога да плувам, а се удавих тука!!! С Вери Секси Пича...
alex_ucho (Алекс учо)

2009-01-20T15:06:37+02:00

Съгласен със Смешко!
doreto66 (Дора Павлова)

2009-01-20T14:34:56+02:00

Де го тук Тома?!

със Смеш'
Fontaine (Димитър Димчев)

2009-01-20T14:33:51+02:00

Тома недей толкова остро де, може "поета" да ни изненада и след време да видиш в лицето му "Волтер". НЕ виждаш ли че тези "шедьоври" имат "скрит замисъл" ...
Смешко (Ааааа Пфффффуууу)

2009-01-20T13:23:04+02:00

брат ми като те чета ... аз ли съм тъп или ти не знаеш значението на повечето думи и немаш идея как да ги наредиш(тебе те коментирам винаги обзорно , следя ти участието ) ... а откъде тоя мерак за писане ... откъде? ...

любимият ми анимационен герой... 3... за постоянството ... и за заблудата че ние сега те плюем но след време ще ни докажеш ... може .. ама не с тея стихове ...