Морето на поета
Потърси той сияйна мисъл,
която да огрее светло
душата му потайна, дива,
сърцето, взело да изстива.
На камък вече е душата,
обърната към небесата -
солена, топла, неизгряла,
във сънища преодоляла
неразбории, сладки думи,
ненавист, купища от глуми
и призиви за слава, чест - ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация