МОРЕТО СТАНАЛО Е ЧАЙ
Пак чайника е кипнало морето
и ври водата, пенят се вълните.
Деца се пръскат, скачат на кълбета,
родителите гледат ги сърдито.
Небето – вдигнало температура,
въздъхва без особена надежда,
че скоро пак ще може да лудува
и свъсва между челото си вежда.
А чаят къкри. Дъх на водорасли
към залеза се влачи с мокри стъпки.
Водата пари и е тъй прекрасно ...