Aug 21, 2013, 8:44 PM  

Морско 001 

  Poetry
887 0 3

МОРСКО 001


Размива се житейската ми истина

в пропорция на моето упорство.

Отидох при морето

да му кажа,

да не оплаквам повече в ръка с ракия.

Изми морето външните ми рани,

а другите завърза на моряшки възел,

да не се провират като пипала в очите ми,

да мога пак при хора да се върна.

 

Парливият език на самотата

събу обувките и разкопча ми ризата

и счупи се в водата слънцето

на мънички частици,

че да мога да го глътна.

 

18.01.2012 г. Варна

© Петко Чернев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??