Aug 21, 2013, 8:44 PM  

Морско 001 

  Poetry
1028 0 3
МОРСКО 001
Размива се житейската ми истина
в пропорция на моето упорство.
Отидох при морето
да му кажа,
да не оплаквам повече в ръка с ракия.
Изми морето външните ми рани,
а другите завърза на моряшки възел,
да не се провират като пипала в очите ми,
да мога пак при хора да се върна.
Парливият език на самотата
събу обувките и разкопча ми ризата ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петко Чернев All rights reserved.

Random works
: ??:??