21 ago 2013, 20:44  

Морско 001 

  Poesía
931 0 3

МОРСКО 001


Размива се житейската ми истина

в пропорция на моето упорство.

Отидох при морето

да му кажа,

да не оплаквам повече в ръка с ракия.

Изми морето външните ми рани,

а другите завърза на моряшки възел,

да не се провират като пипала в очите ми,

да мога пак при хора да се върна.

 

Парливият език на самотата

събу обувките и разкопча ми ризата

и счупи се в водата слънцето

на мънички частици,

че да мога да го глътна.

 

18.01.2012 г. Варна

© Петко Чернев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??