Но това бе само спомен…
А каютата ми толкова е тясна -
стените все люлеят се надясно
и сякаш с всяка следваща минута
все по-безличен става кръгозора.
А морето, ах морето, безрезервно
е все тъй неприветливо и черно.
И на палубата винаги се лутат
едни и същи духове и хора.
А аз заспивам като бебе в люлка
и затворя ли очи - те виждам булка,
в бяла дълга рокля… И си спомням ...