Продаде си живота на безценица
за върволица от бутилки водка.
Трепти запалената вощеница,
а ти, моряко, си в небесната си лодка.
Да знаеш само колко съм обидена
и колко ме боли, така че тръгна.
На рейд заседнах в пристан непредвиден,
на скъсани платна и ветрове обръгнах.
Светът изгуби много, че те няма
и ако можеше да осъзнае,
той щеше ли Бермудската си яма
да прекоси, ей Бога ми, не зная! ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up